Авторът на Завръщане в Александрия представи книга в присъствието на първите си учителки
Топла августовска вечер в центъра на София. Мнозина евентуално си мислят, че столицата е изпразнена от хора и страсти по това време на годината, само че идващите редове ще ви оборят.
Сгушени зад вратите на , в изискана атмосфера, публицисти, фенове и другари на поета Росен Кукушев надникнаха в тайните на света, който той разкрива в най-новата си книга „ Завръщане в Александрия “.
В компанията на Жана Георгиева, неговата нежна половинка в света на литературата, Росен подвигна завесата над 9 от своите творби.
Двамата задълбочено изследваха точно тези произведения. А безконечният въпрос „ Какво е желал да каже създателят “ хем намираше своя отговор, хем се обръщаше на 360 градуса, трансформираше се и самият Росен откриваше по какъв начин читателите му схващат поезията му и до какви мисли и изводи води тя.
Разгорещена полемика се заформи върху тематики като това какво символизира " нож от перо " - може ли и по какъв начин се наранява с деликатност и " самотното време и времето до нова самотност " - какво е самотата, това положение на изолираност, повтаряне, без хоризонт за излаз и може ли човек да е уединен, даже когато е измежду хора и до какво води това.
Всеки един от гостите получи „ комплимент “ едно от стихотворенията на Росен с подпис от създателя, наслаждения се на два от коктейлите, въодушевени от книгата – „ Александрия “ и „ Капричио за Мария “ и хапна вкусна гурме храна.
Назад във времето
Голямата изненада за създателя бяха думите на двете от учителките му по български език и литература в учебно заведение.
София Стойнева и Лиляна Манова върнаха Росен и гостите обратно във времето. Разходиха ги още веднъж в класната стая, припомниха „ сериозния му взор “ и фактът, че несъмнено е бил единственият, който във втората вечер на бала си си е взел тематиките по история.
София изненада Росен като пресъздаде елементи от своя роман „ Нищо “, а Лиляна Манова си спомни какъв брой е била даже смутена:
„ Двама другари. Те бяха неотразими. Винаги, когато влизах в класната стая в 4-5 клас, аз посрещах с невероятна наслада и безредици техните погледи. Те бяха едни от водещите момчета. Единият русокос, синеок, другият по-различен. Различни бяха и по характери. Винаги съм си задавала въпроса „ Защо имаш толкоз сериозен взор, Росене? “.
Ти беше едно момче като че ли зрял човек. Ти не играеше, не правеше дивотии, постоянно прецизен и старателен, пореден, постоянно изпълняващ това, което му се слага като задания. Докато приятелят ти Асенчо идваше и ми разказваше в междучасието за майка си, за баба си и какво му се е случило Тази тази съвестност малко ме и предизвикваше “, спомни си Лиляна Манова.
И двете преподавателки обаче бяха безапелационни, че ученикът е надминал учителите си.
„ Мога да кажа единствено 2 неща за творчеството му: Философска лирика, пространна лирика, а визията... е една аристократична, на познавач на пурите и хубавото вино “, добави още Манова.
За книгата
Ако в никакъв случай не сте се сблъсквали с творчеството на Росен Кукушев, първият ви допир с най-новата му книга “Завръщане в Александрия ”, може малко да ви шокира и даже уплаши.
На пръв взор създателят реди думи, за някои, от които постоянно би трябвало да поглеждате в тълковния речник или да извършите информация в Google. Колкото повече четете, обаче, толкоз повече влизате в “ритъма ” на поезията на Кукушев.
Бавно надниквате във вътрешния му свят и осъзнавате кои са тематиките, които го вълнуват и въодушевяват. Нестандартният метод, напомнящ на Джеймс Джойс, също сервира провокации пред читателя.
Той нарушава обичайните форми на описване, синтаксис и пунктуация. В същото време обаче точно това кара въображението ви да работи на цялостни обороти, а нали споделят, че тъкмо това е една от главните задания на поезията.
Та въпросът е ще се осмелите ли да се “завърнете в Александрия ”?!
Източник Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
